http://egveen.wix.com/24nonstoptheatre

 

МЕЖДУНАРОДЕН АРТ-ФОРУМ "АЛТЕР ЕГО" 2015, 16-20 НОЕМВРИ 2015



Вероятно театърът и математиката нямат много общо помежду си, но ако се замислите малко над тази ексцентрична идея може и да се усъмните. Излиза, че в театъра има формула за създаването на представление, подобна на математическо уравнение.
Имаме сцената.
Имаме публиката.
Имаме хората.

Ето. Но дали това е достатъчно, за да правим театър?
Никой не би могъл да отрече, че за пърформативното действие се нуждаем от актьора и публиката. Без публиката театърът би бил безсмислен. Но отговорът на този въпрос е и „да” и „не”. Да, защото ако опростим уравнението ще се получи това:

публиката + актьорът = аз + ти

В същото време отговорът е „не”, защото когато някой прави нещо пред някого, това не е достатъчно, за да го наречем театър. Какво липсва в уравнението ни, тогава? Вероятно между мен и теб би трябвало да се случи нещо. Оказва се, че ние търсим онази истинска връзка между актьора и публиката. Опитваме се да достигнем онзи момент, в който тялото следва своя импулс по такъв начин, че и актьорът и публиката са изненадани от крайния резултат. От житейския си опит имате представа за това какво представлява едно случване. Това може да е простичката усмивка на някой случаен минувач по улицата или начинът, по който вятърът подухва в ухото ви без да сте го очаквали или дори картичка от отдавна забравен приятел, която намирате на тавана си. Ето това ние в Алма Алтер наричаме случване. Това е нещо, което не можем да предвидим. Променлива от уравнението, която е невъзможно да бъде изчислена. Ето че сега разполагаме с теб (публиката), мен и случването. И все пак нещо продължава да липсва. Вероятно се питате: „А как по-точно се случва случването?”.
Отговорът е: интеракция.

В Алма Алтер ние силно вярваме, че за да бъде едно представление това, което е, публиката трябва да бъде въвлечена в процеса на театроправене. Всяка вечер ние играем различно представление пред различна публика. Това означава, че всяка вечер представлението може да поеме в различна посока. Чрез интеракцията ние успяваме да извлечем същественото от момента. След това ние вграждаме това, което сме взели от вас вътре в представлението. Излиза, че посредством интеракцията ние предизвикваме публиката да реагира, а след това и двете страни извличаме същината на случилото се. Това е двупосочен процес. Тогава как да опишем нашето уравнение? Ето така:

Интерактирай. Извличай. Реагирай.

 

СЪДЪТ НА ПИЛАТ



Съдът на Пилат е магически, жесток триъгълник, чиито остри ъгли се врязват в пътищата, по които вървят те- Пилат, Каяфа и Исус. Тълпата пресича пътища, а линиите на триъгълника огъват формата си. Триъгълникът се превръща в кръг, в който Пилат търси началото, Каяфа- края, а Исус- пътят или поне пътечката. И отново трансформация. Кръгът се превръща в пустиня, в нея броди Клавдия, сама със свещ е ръка тича по лабиринтите на душата си. Спектакълът е експлозия от цветове и форми, усещания и линии.
Съпругата на Пилат-Клавдия залязва пустинята и залезът е огнен и сам. В очите й угаснали звезди, които събира Пилат, за да нахрани с тях тълпата.

Автор: Георги Джилянов
Режисьор: Николай Георгиев
Хореография: Петя Йосифова
Пилат: Стефан Попов
Каяфа: Георги Джилянов
Клавдия: Валерия Димитрова, Весела Радева, Ромина Николова
Исус: Димитър Димитров, Георги Арсов
Марк: Георги Арсов, Димитър Димитров
Варава: Николай Андреев, Дилян Дайновски
Еврейчето: Виолина Иванова, Натали Александрова

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на: Министерство на културата, БУЛСТРАД, Manev&Partners
Премиера:10 октомври 2014, 19:30 ч.- Театър-Лаборатория ‘‘Алма Алтер‘‘, бул ‘‘Цар Освободител‘‘15

Events
Events

 

ПРИЕМ ЗА ДВУГОДИШНА КВАЛИФИКАЦИЯ
АВТОРСКИ ТЕАТЪР
26, 27, 29 СЕПТЕМВРИ; 6, 7, 9 ОКТОМВРИ



За кого е предназначена програмата „Авторски театър”? За студенти с творчески потенциал, креативност и необходимост от себеизразяване.

Форма на обучение: Обучението има преди всичко практическа насоченост. Води се във формата на ателиета, но дава на студентите и така необходимото теоретично познание за модерните и постмодерните тенденции в изкуството въобще и театъра в частност, за различните стилове и авторски виждания, както и основните методологически и естетически принципи, реформирали театъра от началото на XX век до днес.

Цел на програмата: Програмата съзнателно не е насочена единствено към някоя от конкретните театрални специалности – драматург, режисьор, хореограф, сценограф, актьор. Целта е друга – студентите да се докоснат и навлязат в същността на всяка отделна специалност от една страна, а от друга - да я виждат в контекста на цялото, за да могат да съчетават всички отделни аспекти на театралното, да изграждат цялостна концепция и визия, да постигат авторското, оригиналното, личностното, а не художествените резултати да бъдат ксерокопие на познати вече такива.

Кой може да кандидатства? Програмата е предназначена за студенти от различни специалности и университети и позволява една изключително гъвкава форма на обучение съобразена със конкретните студенти, техните интереси, познания и възможности.

Перспектива: На студентите от специалността „Авторски театър“ ще им бъде дадена възможност да се включат в трупата на „Алма Алтер“ – да участват в спектаклите, както и в многобройните Международин фестивали. Театър–лаборатория е синтетичен, креативен, неконвенционален, “жив” театър. Театър, който се интересува от автентичния живот на сцената, от истинските неща. Философията и методологията на “Aлама Aлтер” се базират на високите естетически принципи на големия български модернист Гео Милев и другия - най-значимия и тотален реформатор на световния театър Йежи Гротовски. Впрочем пряк негов ученик е самия Николай Георгиев. „Алма Алтер“ e:

Театър-лаборатория “Aлма Aлтер” е интерактивен театър – публиката е част от представлението и представлението е част от публиката. Да ходиш на представление на “Aлма Aлтер” не означава да “ гледаш”, а да „виждаш”, да “разбираш”, да “обичаш”, да “споделяш” случилото се. Театър-лаборатория “Aлма Aлтер” възпитава своята публика да общува с новите, модерни тенденции в изкуството. Всяко наше представление е различно от предишните, защото се гради на принципа: “тук , сега, с тези хора, на това място”, а те както и ние сме винаги различни. Мигът – това е “живият театър. Делението на сцена и зрителна зала, на актьори и зрители, на участващи и наблюдаващи не съществува. Всеки може да участва в театроправенето . “Правенето”, “процесът” е по-важен от крайния резултат. Той изгражда актьора, той го мотивира. Той го идентифицира. Той му дава “свобода” – и творческа и личностна. Репетицията е представление, представлението – репетиция. Всичко пред всички. А над всичко – автентичното “случване” – тук, сега, с тези хора. Един театър на мига – да се случиш, да включиш своята енергия – творческа и човешка, да се “отпушиш”, да изпробваш всички възможни пътеки на личностна и групова комуникация – дори и тези, които не си подозирал , че съществуват… От “аз” до “теб” от “теб” до “аз”. Няма край. Има само начало. Дерзай. Неконвенционализирай се. Интерактирай се. Синкретирай се. Алматирай се. Алтернатирай се. Ти си героят. Ти си актьорът. Ти си Ти. И само като такъв си интересен и за другите. Другостта е твое изконно право и твое основно качество. Не позволявай да ти бъде отнета.

Условия за участие: Никакви. Не се готви. Не се преобразявай. Не се преправяй. Със себе си носи само себе си.

Кога? Мигът на твоето идване в зона “@лма @лтер” на една от датите: 26, 27, 29 септември или 6, 7, 9 октомври от 18:00 часа.

Къде? В новото театрално студио на”@лма@лтер”. Влизането е позволено само когато е влизане в себе си.

За предварителни записвания: 0887 61 11 32, 0888782932, 9308547; Контакти: e-mail: almaalter@yahoo.com, almaalter.com

 

От Ричард до Ромео – в търсене на себе си

Съвременна интерпретация на вечните Шекспирови трагедии – нов начин на разбиране и разголване на героите. Свеждане до изначалните теми за мястото на човека във Вселената спрямо времето, когато са написани и сегашното време, в което се изпълняват. Това, което най – напред прави впечатление е, че и в трите спектакъла основният ключ, е в търсенето на главния герой. Макар и ясно формулиран, той не се разкрива напълно – публиката непрестанно го търси. Въпросителните ситуации заплитат още повече възела на интригата. Кой всъщност е Ричард? Съществува ли изобщо? Къде да го потърсим – при Шекспир, при Бекет, сред актьорите, в публиката?... Търсенето на Ричард, преминаващо през абсурдни монолози и диалози, кара публиката да намери себе си („когато си без себе си”), вкарва ги в безкраен лабиринт, изходът от който е незнайно къде. Някъде, където Ричард (може би) е себе си. Някъде, където времето не е важно, където идентификацията „Аз съм...” също не съществува. Времето, в което душата е гола и е оставена просто да съществува. Такава е и душата на Лир – пиеса за владетел, който физически не присъства, не защото го няма, а защото е в друго пространство. Чрез огледалните образи, в които кралят се търси, се разкриват детайлите от неговия характер. Той е един сбор от психологичните типажи на Шута, на Гонерил, на Корделия, на Едгар – всеки един от тях е преставен като потенциален носител на кралстата корона. Латинската сентенция „Veni, vidi, vici” („Дойдох, видях, победих”) тук е трансформирана в гръмкото „Живях, помъдрях, остарях”. Ироничното търсене на краля през цялото време се случва докато на заден план стои неговата обесена сянка. От краля няма следа, останали са само дрехите. Кралят не е вече крал – време е да го намерим. Време е за новия Лир. Дрехите на краля са тежки и не прилягат на всекиго. Докато времето за новия Лир се чака, публиката почти не се досеща, че най – централен и освободен от всякакви догми образ, е този на обесената сянка, която неуморимо дебне Предателя. Тежестта й е толкова голяма, колкото и на краля. Сянката е тази, която вижда всичко. Най – различна и дръзка е пиесата „Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов”. Песента в самото начало кара зрителя да се замисли съшествува ли изобщо такава любов. Единственото, което е останало от Шекспировите герои са имената, макар че и това е поставено под съмнение. По детски наивната и вярваща в истинската любов Жулита и готовият на всичко за нея Ромео дават една алтернатива, едни нов живот на трагичната любов. Представяйки се на зрителя с думите „Аз не съм съвсем Ромео” и „Аз не съм съвсем Жулиета”, главните герои дават ясен знак, че това не е сонет за конкретна любов, а е сонет за всяка една любов – стига да има някой, който да се отъждестви с това определение. Тази любов не завършва със смъртта, тя започва точно от нея – връща лентата и търси различното. Това не е трагедия, не защото защото не се говори по шекспировски, това е реална ситуация. Съвременната история на Ромео и Жулиета, гледащи от втори ред в залата, показващи обичта си един към друг. Те се преоткриват. Другото, което прави впечатление е представата за „високо” и „ниско” (символизиращият образ на балкона на Жулиета). В пиесата той е премахнат – действието е еднопластово, той е тук и сега. Всичко се случва на момента. Пиесите разчленяват познатите ни образи, за да може да се разпаднат на малки частици, всяка от които е зависима от останалите. По този начин се улавят емоциите, усещат се фирбите на актьори и публика. Появява се едно ново общуване. Опознават се в дълбочина характерите на героите. Адаптацията на Шекспировите творби показва, че драматургът и до днес е разбираем и може да бъде представен по начан, който вплита в себе си теми, който са важни днес. Инна Ангелова – „Литературата – творческо писане”.

 

Шекспир - съвременен и жесток.Театър-лаборатория алам алтер организира седмица посветена на Уилям Шекспи от 24.04.2014 до 29.04.2014

Странно, но при общуването с една или друга отделна шекспирова пиеса, това не е видно, че не са просто пиеси в поточния смисъл на думата. Това са динамични структури, създадени така, че да могат да приемат намеса, както в смисъла на разместване, така и в посока на вмъкване на нови елементи. Главно що се касае до основния елемент на структурата, динамичното в нея е времето, тук и сега, по време на нейното създаване, както и при всяка следваща реализация на друго време, при друго тук и сега и най-важното от друго и за друго поколение. Подмяната на този елемент в структурата е изключително важна, защото най-вече той я определя като динамична. Именно когато се види това и разбере конкретиката на образите както и техните връзки и взаимодействия, се променят и отварят нови посоки. Структурата от конкретна се превръща в моделна, но с отворен код, реализирайки като такава с новите елементи време, място, зрители, тя отново се изпълва с нов живот, нови дименсии и нови общо-значими послания за вековете – за новото време и новите хора. И се въпроизвежда като възможна алтернатива на изначалната. Може да звучи странно, но се оказва, че в Шекспир няма нищо случайно и нищо непредвидимо и непредвидено. Всеки следващ реализиран Шекспир е алтернатива на самия Шекспир и ето дверите на живия театър са широко отворени. Затова Шекспир никога в миналото и сигурно никога в бъдещето няма да престане да бъде жив.

 

The 24 Hours Theatre Marathon
in occasion of the World Theatre Day – March 27th

The marathon will go on constantly for 24 hours. The participants are not allowed to leave the theatre for 24 hours. Considering their physical and mental fitness, 100 participants will be selected to endure this experiment. The main idea behind this marathon is to obtain first hand intimacy and cohesion between the so called “actors” and the so called “audience”. The point is also to investigate the endless possibilities for relationship and interaction between them. The experiment will be a social one as well.
Theatrical performances will take place (some of which with their own premiere during the marathon) as well as interactions and happenings between the participants - interactions expressed through arts (theatre, music, dance...) Discussions and open debates will also take place. The biggest challenge will be the creation of entirely new performance (text, choreography, acting) from its very beginning where all participants will take part.

-->

 

Love marriages on 8th December

Theatre-Laboratory “Alma Alter” is always searching for the difference and the different, because according to us, this is what gives motion to life. Alternative are also the love marriages that the theatre hosts for the fifth year running. Church and civil marriage has become a sort of cultural conservative – something formal, that is carried out mechanically and can’t go beyond its intended function. And so marriage is downscaled, it is no longer a divine union.
It is precisely to this reason that the living theatre “Alma Alter” wants to breathe life into this ritual, so that it can regain its intended purpose. The marriages of “Alma Alter” are contracted for only one reason - love. And that is why there are no rules – everyone has the right to confirm his love to that special person, animal, idea, object. It is sad, but each year there are a few people who marry themselves, because that is the being that they love most. In today’s world, unfortunately, that is considered normal. The ritual lasts at about 15 minutes and begins in front of the main entrance of Theatre-Laboratory “Alma Alter” and ends in the Ceremonial Hall.
On the way the couple (or the threesome, or the foursome) lives their happening of love, helped on by our experienced “divine priests” of “Alma Alter”, who will use all their skills to render those moments unforgettable for love-weds. After preparing their bodies, cleansing their minds and activating their spirit the love-weds enter the Ceremonial Hall for the final ceremony after which they receive their official love-wed green-wild Yes-giving. The love marriages of “Alma Alter” are but an experience of letting love happen between people, because according to us it is the most charming and most magical event in a person’s life.
Requirements for contracting a marriage – the existence of the feeling of love.
Span of validity of said marriage – as long as the feeling of love lasts.
Restrictions – none.
Place of occurrence – here and now, at this place, with these people.
Time of occurrence – beyond precision, right now.
Leading roles:
Priestesses – those doing the ritual. Secretive, magnetic, full of life, self confidence and strength. They are the ones that make things be. They are the ones calling things as they are. Priest – Him – the greatest liberator of the human spirit. He is here. He is always beside you. Always with you. The only one who knows the full range of the words: “I do.” The voice – your inner voice that whispers: Beauty is a form of genius. It is more than genius for it needs no proof. And the ritual begins: It begins with you, especially and only with you. You are not alone. You are sharing yourself with another and his otherness becomes your divinity. Your divinity – your unity. The two of you stand side by side. They – the Priestesses in front of you enter into their ritual clothing, they glow and whisper: We are tortured by beauty. Torture us, oh Beauty, torture us, more and higher, and deeper, more and most. Torture us, oh Beauty, torture us…
They are already next to you, they lead you. On the road you have to walk on to reach the end. The end which is but the beginning of your sharing.
Sharing means Happening.
Music. Rhythm. Tempo. Movement.
And you are on your knees. In front of the Priest.
He: The life of man is but an endless journey through time and space. And through people. The most beautiful, most magical moments in life are precisely those of people passing through people. Passing-through in which we give most and receive most.
A passing-trough we call LOVE.
Music. Rhythm. Tempo. Movement.
And then you are far from him, but close to your selves. The very moment of poetry.
A verse for her, a verse for him. Our gift for you. From Petrarch for Beatrice. From Yavorov for Lora. Or a sonnet from Shakespeare.
On your heads – crowns bejeweled with stars. Golden, silver, ruby…
The biggest delusion of man, here on Earth is that stars are in the sky.
Music. Rhythm. Tempo. Movement.
You are looking at each other. Maybe for the first time so pure, so true, so you. The Priestesses:
Let us exchange our tastes – salty, sweet, hot, and sour.
Let us cleanse our bodies.
Let us activate our spirit.
A pulse. Somebody’s pulse. In harmony with another. Enters one of the Priestesses with a glass of wine in her hand:
To love means to devote. To devote means to denounce. To love means to pledge. I love you and pledge myself to everything that is you. I love you and pledge in you (he drinks) the one (she drinks) I love. The Priest : Exchange rings.
A voice, a female voice starts to sing softly: “You are the essence of all the beauty in life. You are the essence of all, the love of my life. Secret one, source between and beyond.”
The Priest: The love-weds may now kiss.
A moment of unity. Total. Whole. Seemingly eternal. A moment of divinity and ecstasy.
Music. Rhythm. Tempo. Movement.
In the void sounds “Ave Maria” – a cappella.
I am a candle burning the fire lit by you. I am the fire splitting in twine so that I can be seen by you – transparent and pure (he repeats) transparent and pure (she repeats).
We are walking towards the end, so looked forward to, so desired.
What remains after two “I do”?
One “I do” giving!

 

"ALTER EGO"

The International Art-Forum is an event which was first initiated in October 2008, when theorists and practicians of theatre in international aspect, began speaking on topic contemporary theatre – tendencies and practice. This trial edition filled up one niche in the Bulgarian cultural sphere and gave opportunity to many theatre followers to get closer to the ideas of contemporary theatre in one wider aspect.
We will open the space for one public debate on the problems of culture and theatre in particular. In it will participate art-creators from different parts of the world, whose artistic research is laid in the field of the so called “alternative theatre” - one concept, so many times emptied from its contents, that inevitably occurs the question: The alternative theatre – alternative of what? The alternative always predetermines one initial base from which to distinguish itself. Alternative theatre means different theatre. To understand that “difference” first we have to try and define “different“, compared to what? And here naturally comes the question of the context of alternative theatre.
In Bulgaria, after the theatre reform appeared many different artistic organizations, trying to run away from the conventional and well-known theatre. That distinction from the convention – theatre, at one point enriched the cultural climate, and at the other sharpened the atmosphere between the conventional and its “alternative”.
Most clearly that becomes visible in two aspects:
Aesthetic, in which the question of creation and the authors view on art lacks any control. The experimenting, freedom and independence in the research play their exclusive role.
Economic, which forced those organizations to seek flexible, alternative models of functioning and financing. The International Art-Forum has no commercial goals. The events – performances, discussions, film projections – will be admission free. This will give an opportunity for wider popularizing of the idea of alternative theatre.